3KEY в началото

Ако обичате истории за приятели и родни предприемачески начинания, ето една истинска българска история, разказана от първо число. От мен – а аз съм Лили – една от четиримата създатели на ТРИКИ.
3KEY Rooms се зароди като идея през май 2014. (Уау, кога мина толкова време?) Това е историята на 4-ма приятели, които случайно (ако съществуват случайности), попаднахме заедно на точното място в точното време…

Но да започна маааалко по-рано, защото май-май всичко има значение. Основателите на 3KEY сме две приятелски двойки – Габи и Марио, Лили и Владо. Още като студенти трима от нас се оказахме колеги на първото си работно място в кол център. Още тогава си дадохме сметка, че можем да разчитаме един на друг и от колеги, неусетно станахме приятели. Една случка оттогава се оказа пророческа и остана забита в спомените ми. Марио, който по това време учеше „Прогнозиране и планиране“, а аз „Маркетинг“, изпланира… „някой ден ще си направя фирма и ще те викна да ръководиш маркетинга“. Тогава ми стана супер мило и смешно. И двамата още студенти с предстоящи трудни сесии и с глави в облаците. Сещам се как си казах, че момчетата винаги си правят много амбициозни планове. След това се случваха много неща – сесии, пътувания, магистратури, нови работни места за всички ни, а ние с Владо дори си имахме бебе. През годините поддържахме връзка с Габи и Марио, но не успявахме да се виждаме често.

И така през май 2014-та с Владо, с когото хич ни няма по прогнозирането и планирането, но пък сме страшни в креативните идеи и импровизации, ни щукна да си спретнем пътуване до Белград за няколко дни. Владо ми пусна мухата, че с друга приятелска двойка ще си изкараме още по-забавно. Оставеше да намеря веднага хора, готови да заминат с нас след 2 дни. (Аз съм по контактите и убеждаванията 😉 ). Неочаквано за мен самата, така подредените и организирани Габи и Марио ни се хванаха на акъла и заминахме заедно. Владо по това време беше силно вдъхновен от предприемачеството и постоянно мислеше идеи за собствен бизнес. Точно като Марио в студентските ни години, аз му се радвах, но не приемах много сериозно многото идеи, които постоянно му идваха. Но неговите очи винаги са били широко отворени за новостите. И в Белград той ни заведе на първата сръбска Стая на загадките. Влязохме заинтересувани от това странно ново нещо. Излязохме тотално екзалтирани! Беше толкова различно, толкова забавно, толкова предизвикващо ума! А дори не бяхме изпитали триумфалното усещане за победа над стаята – да се измъкнем ни отне повече от час. Тогава, без сами да го знаем, получихме първиятси съвет като предприемачески екип. Водещият на Стаята ни каза „вие можехте да излезете навреме, но отказахте да получите помощ. Понякога да разчитате на малко помощ отвън е това, което ви е нужно, за да се справите.“ Това страшно много ни впечатли тогава. И ето ти още едни пророчески думи.

След играта седхнаме в заведение. Обсъждахме колко силно изживяване беше това. Как в България никой не е чувал за това и колко потенциал има, ако първи създадем наша си Стая. Как Владо е компютърен инженер и има толкова много идеи за пъзели и механизми. Как Габи се увлича по дизайн и търсене на интересни предмети. Как Марио има опит във финансите и търговията и знае как да организираме фирмата. И как аз горя в маркетинга и обичам да общувам с хора.
Умълчахме се и накрая се запитахме. Е, действаме ли? И всичко започна.

Прекарахме нощта в разработване на идеи и бизнес планиране. Говорихме за това до сутринта и през оставащите дни от почивката ни. Струваше ни се толкова лесно. Вече бяхме избрали темата – универсално харесвана, ясна дори за прохождащия ескейп пазар в България – детективска мистерия в стил Шерлок Холмс. Загадките се раждаха една след друга. Не вярвам да ни отнеме повече от 2 месеца, казвах аз. Намираме подходящ апартамент в центъра, подготвяме пъзелите и сайта и – готово. Е, точно това не беше от пророческите реплики, за които ви разказвах. Хубаво е, че в екипа не аз правя прогнозирането и планирането! 🙂

До отварянето на Стаята „Детективът & Машината на времето“ изминаха 8 месеца от онази нощ. Отворихме декември 2014 г. Признавам, че в тези 10 месеца не един път се обезкуражавахме. Струваше ни се , че всеки малък детайл гълта в пъти повече време от колкото трябва, а и ние постоянно искахме да добавяме нови и нови неща. Разрастнахме игралното поле върху по-голяма част от наетото жилище. Помня, че това ми се виждаше икономически неизгодно. Инвестирахме в игрални машини по наши проекти, за да надградим темата от предполагаемо механичната Стая от 19 век – Детективът, до пълната с изненади „Детективът и Машината на времето“. Това също ми се видя твърде скъпо и забавящо. Накрая се оказа, че за да пасват на епохата, всичките мебели трябвало да се внасят от антикварни магазини от Белгия. Тук вече аз им казах… „Хора, какво правим?! Това не трябваше да е толкова скъпо, трудоемко и бавно!“ И докато момчетата строяха, а ние с Габи декорирахме и гласихме пъзели, конкурентите ни изпревариха. Отварянето на първата Стая в България – Dextrophobia, почти разби сърцата ни. Вече нямаше как да сме първи, а и колегите бяха свършили страхотна работа. Все пак решихме да не се отказваме. До деня на нашето отваряне вече бяхме третите в София. И въпреки това – цялата допълнителна инвестиция в декор, пространство и машини, направи така, че 3 години по-късно „Детективът & Машината на времето“ все още е една от най-обичаните и играни Стаи в София.

Казах ви, че първата ни обратна връзка за екипните ни умения беше, че ще сме по-успешни, ако искаме помощ. За отварянето на първата ни Стая, както и за всеки следващ проект и успех, ние имахме на кого да разчитаме. Даваха ни идеи приятели, родителите ни стояха по обектите с нас до посред нощ, за да строят и ремонтират. Случихме на страхотни консултанти в различни области. И особено щастливи сме, че попаднахме на много точни и готини хора, които да работят за нас. И в този блог ще разказваме и за тях (вижте интервю с Детектив Тео)!

Днес вече управляваме още две Стаи – технологично иновативната „МаТРИК“ по култовия филм „Матрицата“ и мафиотската „Тайният бар на Ал Капоне“. В екипа ни са страхотни хора, които се раздават, посрещат и изпращат доволни и вдъхновени екипи, а когато се събираме да пием нещо заедно, ни ръчкат да правим нови Стаи.

И това, надявам се, е само Началото.

Лилия Моллова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *